Защо човек може да научи всичко на всякаква възраст? - STEM невропластичност

Ако прочетете статията докрай ще научите фундаментални факти и открития за мозъка като например как действа паметта. Тя е продължение на STEM-правилните въпроси и нужните решения. Искрено препоръчвам да прочетете и нея, а сега по същество.

Предвид напрегнатата политическа и социална обстановка в държавата, нормално образователната система да не е в центъра на публичното внимание. Характерно за българина е да концентрира физическата си и духовна енергия в писане на "убедителни" коментари във Фейсбук за това, което не е наред, отколкото за онова нещо, което може да се промени. Лесно е да сочиш с пръст и да даваш акъл, но е много тежко, когато трябва да промениш нещо в себе си, за да си верен на каузата си.

В тази статия представям биологичните възможности, които човек на всяка възраст притежава, и чрез които може да придобие по-креативно мислене и да го предаде на хората, творящи бъдещето. Учителите носят на гърба си бремето наречено бумащина, понякога чувство на недооцененост, стрес и лични проблеми. И е напълно адекватно, като стигнат определена възраст и им е пълен графикът, да не могат да излязат от комфортната си зона. Откритията в невробиологията обаче показват, че не е невъзможно.

Младото поколение се нуждае от STEM, за да бъде конкурентоспособно на пазара и да расте икономиката. Но как това абстрактно понятие, обединяващо тези "бичове" математика и наука може да му помогне? Вече го споделих-промяната идва от самите нас, от нашите навици и нагласата ни. И точно на това трябва да са готови и учителите-да имат нагласата да възприемат новото и да го приложат. Могат да го осъществят от добре структуриран метод, който следва точно определени стъпки, и играе по правилата на науката. Но нека преди това се потопим в сферата на невробиологията и отговорим на въпроса:

Как мозъкът ни позволява да научим всичко на всякаква възраст?

Първото нещо, което трябва да се уточни, е че целта на STEM обучението е учащият сам да достигне до решението на даден проблем. Тук изключваме механичното запомняне и се концентрираме върху креативността, учителят трябва да е пътеводител по пътя към отговора, а не пищов. Ученикът трябва да изпита онзи допамин стимулиращ "Аха!" момент, който със сигурност всеки един от нас е изпитвал поне веднъж. Удоволствието от него наистина трудно може да бъде сравнено с друго такова усещане, тъй като то самото ни дава мотивация да се задълбаем още повече в дадения проблем, докато не го разнищим изцяло. Ето по този начин се стимулира желанието за учене на учениците. Този тип креативно мислене "извън рамките" увеличава честотата на "Аха" моментите. Много често ние си мислим, че те са следствие на някакво Божествено прозрение, което ни озарява без предупреждение. За щастие, това не е така, защото са следствие на трикомпонентен процес на обработка на информация. Дивергентно мислене-разчита на когнитивната гъвкавост, позволяващата формирането, визуализирането и обвързването на различни идеи (информация). Конвергентно мислене-мозъчна функция, благодарение на която можем да се фокусираме върху определена информация и да й придаваме някаква стойност. И аналогично мислене-позволява да разбираме и запаметяваме нова идея на базата на предишно знание за подобна такава. Тези процеси са в следствие на хиляди години еволюция и са универсални за всички хора. Но по-важното е да се отбележи, че са необратими. Те с годините не намаляват по-сила и имат константно влияние върху мозъка. Тук става напечено:

Тук е моментът да въведем термина невропластичност. Можете да го срещнете и като синаптична пластичност, което е същото, но при нея говорим за единична нервна клетка. Най-общо казано това е функцията на мозъка да се променя и адаптира структурно и функционално през живота на човек в отговор на средата. Под ''промяна на мозъка'' може да разбирате промяна във връзките на невроните. Тя е пряко обвързана със приемането, обработването и съхранението на нова информация. Тоест, когато учим нещо ново, връзките ни в мозъка се променят (образуват се нови или се разрушават стари). Формирането на нови връзки в ежедневието си наричаме именно запомняне (памет). Спомените се получават, когато два неврона изпращат едновременно невротрансмитерни сигнали един към друг по едно и също време (образува се синапс-мястото на контакт между два неврона). Просто казано:

Запомнянето на дадена информация изисква връзка между ПОНЕ два неврона.

Но в действителност тя се "съхранява" между много неврони (формиращи групи наречени клъстери). Колкото повече връзки се образуват между невроните и колкото по-здрави са те, толкова по-малко вероятно е да забравите дадена информация.

Доказано е в редица експерименти, че ученето на нещо ново води до образуването на нови нервни клетки. Колкото по-ефективно го изучаваме, толкова повече неврони се формират. В едно проучване даже е потвърдено, че проучвателните и пространствените дейности индуцират неврогенеза в хипокампа (мозъчна формация с огромно значение за паметта и обучението). Проведен е експеримент, като са изследвани неопитни шофьори на такси, изучили сложната система от пътища на Лондон. Показали голяма невронна плътност в хипокампа. И като заговорихме за пътища, да си представим цялата картина така:

Нека разгледаме сложната мрежа от неврони, образувана в мозъка, като я сравним със системата от пътища в Ню Йорк. Някои пътища са с много по-голямо значение за придвижването из града в сравнение с други така, както някои нервни пътища и връзки имат по-голямо значение за паметта от други. Много пътища в този мегаполис водят до един и същ монумент като Empire State Building, така както много нервни връзки отговарят за съхранението на една и съща информация. Тя може да се възпроизведе от всяка една от връзките между невроните и колкото повече са тези връзки, толкова по-важна е тя за индивида и е по-трудно да бъде заличена от паметта.

Тези, които четат внимателно, вече осъзнават накъде отиват нещата:

Може ли даден учител да развие мислене по модела на STEM и да го предаде на други хора?

На това бих отговорил лаконично:

Повторението е майка на знанието!

Но не говоря тук за механичното повтаряне на дадена информация, докато се запомни, а на ''атакуването'' на мозъка от различни ъгли, така че да се активират подобни или еднакви нервни пътища, да се затвърдят тези връзки и да остане информацията в паметта. При STEM това е факт-опитваме се да достигнем до един и същ отговор по различен начин. Осъществява се чрез дивергентно, конвергентно и асоциативно мислене, които вече споменах. Тук възрастта няма значение, а отдадеността и нагласата. Учителите (които са в случая ученици) сами стигат до изводите, което увеличава ''Аха!'' моментите, носещи повече удоволствие. А когато нещо ни е харесало, има по-голяма вероятност да го запомним. Сливането на отделните дисциплини означава активиране на различни зони на мозъка, отговарящи за различни функции, и по този начин се формират нови връзки. Колкото повече упражнения от този тип правим, изискващи креативно мислене и групова работа, толкова по-добри ставаме в тях. И ето това е обяснението на цялата мистерия зад STEM. Без значение какъв си, с какво мислене си и откъде си тръгнал, от научна гледна точка е напълно възможно да промениш потока на мисълта си в друга посока, стига да я тренираш.

*В тази статия отговорихме на въпроса "Защо?", а в следващата на "Как?"-"Как учителите на старата школа могат да придобият STEM мислене?". Защо възрастните запаметяват по-бавно от малките деца (имат по-малка невропластичност)? Как да приложим уникалните свойства на мозъка, за да подобрим паметта си и да учим всичко по-бързо и ефективно? На този и още други въпроси ще научите във финалната статия от поредицата.*