STEM-правилните въпроси и нужните решения

Айнщайн неслучайно е казал, че е добре да оставаме насаме с проблемите си за по-дълго. В допълнение на това е споделил със света следното:

Самото формулиране на проблем е далеч по-съществено от решението му, което може да е въпрос на математически или експериментални умения. За повдигане на нови въпроси, откриване на нови възможности и анализиране на стари проблеми от нов ъгъл се изисква творческо въображение и точно то отбелязва истински напредък в науката.

Да задаваш правилните въпроси наистина е важно. Много хора не осъзнават, че когато имат някакъв належащ проблем, се допитват до околните как да го решат, ако изобщо знаят какво да попитат. Например не може да очакваме винаги да излекуваме кашлицата, като просто си купим някакъв сироп, без да сме се изследвали, защото причинителят й може далеч да не е просто простуда. Но нека се отделим от медицинските казуси и навлезем в сферата на образованието. Много широко обсъждана тема, но и при нея нещата винаги остават само на фаза "празни приказки".

Какво ли не сме чували за образователната ни система!? Че е прекалено ''взискателна'' към учениците, като поставя високи очаквания и норми за покритие, и по този начин ги демотивира. Че сама по себе си е много добре усроена, но е приложена по лош начин. А крайно негативните гледни точки дори няма да ги споменавам. Където и да се крие истината, резултатът е ясен-неефективна е, тъй като не концентрира средствата си в наистина важното за света и икономиката. Изучаваме предмети като математика, физика, химия, биология, но имаме най-голям дефицит на точно този тип кадри. Пешо е в профил "Английски с интензивно изучаване на математика и физика", но накрая Пешо записва в университета "Бизнес информационни технологии", за да има записано "поне нещо". Не ме разбирайте погрешно, няма нищо лошо в това човек да се преквалифицира, но нещата, които трябва да са му били приоритет 5 години, остават само за обща култура, ако не са изчезнали тотално. В тази статия засягам само ключовите стратегически и философски проблеми на самата образователна система, но уви, те не достигат само дотук.

Винаги търсим виновник, но никога решение на проблема.

Много мои познати, чиято работа включва решаване на проблеми, твърдят, че 90% от препъникамъните се намират в ядрото на дадена система-нейната основа. И тук не е по-различно. От нас се изисква да прочетем 20 книги през лятната ваканция, но никой не ни е научил как да четем с нужната скорост и разбиране, за да го направим. Изисква се от нас да запомняме и пресъздаваме в устен и писмен вид сложна терминология, но никой не ни е посочил как по-лесно да помним нещата. Да продължавам ли? Постоянно се предлагат нови програми за обучение, всяка по-предизвикателна от предходната и всяка следваща с по-малко одобрение сред родители и ученици. По тази логика проблемът не е заложен в самата формулировка на програмата, а по-скоро в нейната "мисия" или по-скоро насоченост. Учи се от всичко, и то задълбочено, но е на недостъпен език, което пък го прави непрактично и само по себе си поставя граници в ума. И тук се затваря този порочен кръг от неудоволетвореност сред учащите.

Едно от най-обещаващите решения на този проблем се появява на бял свят през 2001 г. Това е явлението STEM, което може да се тълкува като образователна политика, представяща иновативна учебна програма. Обединява следните дисциплини:

Science (природни и социални науки)-систематично натрупване на знания за света и хората чрез проучване и опити с дадена ЦЕЛ

Technology (технология)-практическото приложение на науката

Engineering (инженерство)-последователен процес на решаване на проблеми и вземане на правилни решения

Mathematics (математика)-езикът, с който разплитаме загадките на Вселената

Това, което STEM предлага на света, е модел на обучение, в който няма граници между отделните предмети, защото в този динамичен свят, погълнат от огромни потоци от информация и бълващ непрекъснато нови технологии и изобретения, няма място за ограничения. Именно липсата на такива между дисциплините кара учениците да погледнат не през призмата на наизустяването на информация, а през тази на работата в екип, комуникацията, проучването, решаването на проблеми, критичното мислене и креативността. Никой не изисква от теб да си специалист във всичко, а да разбираш основното, механизма и приложението в реалния свят на изучаваното. STEM не подкрепя индивидуализма, а груповия интелект, който е истинският двигател на иновацията и израстването. Защото няма как да си конкурентоспособен без да си част от промяната, която не само движи икономиката напред, но и поддържа живота на Земята. Ако Пешо беше продукт на STEM може да последва мечтата си и изучава ракетостроене и да работи в NASA (малко преувеличено, но напълно постижимо).

Науката сама по себе си не може да бъде полезна на обществото. Нейната стойност се изразява в технологията, осигуряваща по-добър живот на хората. Инженерите я създават и с нея решават проблеми от различно естество. Математиката осигурява нужната точност на действие на технологията и изпълнява красивото й взаимодействие с Вселената. Точно тази обвързаност между дисциплините е предпоставка за ключовата отборна работа, която STEM обучението насърчава.

Внедряването на STEM в образователната система обаче съдържа една голяма пречка-именно учителите, които трябва да преподават на този непознат за тях език. Абсолютно сигурен съм, че повечето преподаватели дори ще се изплашат ако им дадат подобна задача. Самите те са продукт на старата образователна система, в която механичното повтаряне се поставя над креативното мислене. Те са обучени да мислят в граници, какво остава да преподават на учениците да не го правят. Като изключим драстично влошилата се дисциплина на учениците от нашето поколение и тоновете бумащина, как се очаква един средностатистически учител да придобие нужния за STEM начин на мислене, пък и да го предаде на учащите?

Звучи непосилно, нали? Но на теория е възможно, и това ще е обект на разсъждение в следващата ми статия, където ще разберете защо човек на каквато и възраст да бъде, може да научи, осмисли и предаде на прост език сложна информация. И това ще бъде обяснено изцяло от невробиологична гледна точка. Разбира се, на практика нещата не стоят точно така. Науката не може да прави чудеса, ако не е насочена правилно. Процесът на цялостното установяване на STEM обучението зависи от редица организационни, политически, финансови и други фактори, определящи бъдещето на образователната система. А именно в тях очевидно тя има най-много пропуски, за които постоянно само се обсъжда, че трябва да се запълнят.

Очаквайте продължението съвсем скоро! Ако искате да научите стъпките за бързо усвояване на всякакъв материал, прочетете следната статия точно тук