Михаил Бешков: „Английският език е като джобно ножче"

Михаил Бешков: „Английският език е като джобно ножче"
16 март, 2022

👋 Здравейте, аз съм Георги и добре дошли в ✨ безплатния блог ✨ на Научи.бг. Всеки месец ние от Научи.бг отговаряме на читателски въпроси за наука, видове обучения и всичко свързано с образование.



Поредицата „НАУЧИтелите" продължава с пълна сила и нямаме търпение да ви запознаем отблизо с Михаил Бешков!

Понастоящем Михаил е студент в трети курс в University of Aberdeen, Шотландия. Предлага подготовка за Cambridge изпит по английски език и за матурата по български език и литература след 12 клас. При него можете да намерите помощ и ако сте начинаещи по испански език и се интересувате от разширяване на знанията си. Не на последно място, Михаил предлага и занимания по програмиране с Java и Python. Разберете повече за квалификациите и подхода му в следващите редове!

DSC_0105.JPG

В кое училище сте учили?

До 7-и клас бях ученик в 81 СУ "Виктор Юго", а след това продължих в 164 ГПИЕ "Мигел де Сервантес".

Кой беше любимият Ви предмет в училище?

Най-голямо удоволствие изпитвах разплитайки нишките на миналото в час по история и вглъбен в творбите от списъците по литература. Същевременно, предизвикателствата на математиката и информатиката винаги са ме привличали по един особен начин и така и си останах и до днес, раздвоен между този, който си пада по хуманитарните предмети, и този, който се интересува от точните науки.

Защо учим английски език в училище?

Английският език, както всеки друг език, е като джобно ножче. Преди да се сдобием с такова, то изглежда като сложен, предизвикателен уред, чиито предимства хич не са ясни. В следващия момент все по-често започват да се появяват ситуации, в която една от всичките функции на уреда се оказва точно каквото ни трябва и след това се чудим как изобщо сме оцелявали преди. Така е и с езика. През дългите години на изучаване може и да се появят съмнения защо се занимаваме с него, но след това пред нас се откриват толкова много врати! Достъп до двойно повече информация и забавление, приятелство с двойно повече хора, шансове за развитие в двойно повече университети или компании и не на последно място, двойно повече вицове за котки! 😄 Възможността да промениш измеренията на света си е нещо изключително и става все по-опияняващо с всяка една стена, която разрушаваш.

Кои са трите причини да преподавате?

На първо място поставям личното удовлетворение от това да помагам на другите да постигат своите цели. Веднъж преминал през някакъв път, без значение дали става въпрос за тежка подготовка за страшен изпит или просто някоя нова видео игра, веднага в мен се появява стремежът да споделя моите впечатления и опит на хората около мен. Желанието ми е да ги подтикна да тръгнат по същия път, за да изпитат същите емоции.

Втората причина е свързана с намерението ми да работя нещо, което е полезно за обществото и има цел, различна от заветния бизнес стремеж да се "увеличат приходите на инвеститорите".

Накрая, но не на последно място, да съм преподавател ми дава възможността постоянно да се развивам и обогатявам, заедно с моите ученици. Когато си мисля, че няма какво повече да знам или преподам по дадена тема, винаги изниква нещо още по-интересно, което разширява моите и чуждите хоризонти по още по-необикновен начин.

Кого считате за свой модел на подражание?

Не мисля, че бих могъл да отговаря с единствен пример. Родословното ми дърво, и в миналото, и днес, е пълно с невероятни хора с изключителни качества. Постоянно черпя вдъхновение от всеки един от тях и тайничко си крада черти от характерите им, колкото повече се развивам в личен и професионален план.

Опишете накратко как протича един час при Вас.

Това е още един въпрос, който няма еднозначен отговор, защото обикновено настройвам часовете спрямо изискванията, очакванията и дори моментното настроение на моите ученици. Въпреки това, една константа е, че при взимането на даден урок, обичам да наблягам на практичните употреби и ползата от конкретната материя и чак след това обръщам внимание на специфичните граматични правила, които я съставят. Да разбера защо и как нещо се употребява преди да трябва да запаметявам как се формира винаги ми е било по-приятно при ученето на език и затова сега използвам същия подход и при моите ученици.

Как си представяте образованието в България след 10 години?

Като човек, който неотдавна все още е бил от „получаващата" страна на образованието, аз поддържам мнението, че в България има невероятни специалисти, които практикуват професията си със значителен талант. За съжаление, същата тази професия страда от една потресаващо слаба репутация и се сблъсква с постоянно увеличаващо се неуважение. Една от оптимистичните ми надежди е, че в следващото десетилетие, правителството и всички свързани държавни институции ще съставят работещи решения, с които да възстановят реномето на българския учител и да върнат вярата на българския ученик в него.

Същевременно съм наясно с факта, че едва ли всеки в България ще се радва на същия късмет като мен и няма винаги да среща преподаватели, от които ще получава нужната помощ и отношение. Точно това е и най-вълнуващата характеристика на платформи като Научи.бг. Те децентрализират обучението, тоест предлагат безгранични алтернативи в моменти, когато човек чувства, че няма избор. С няколко клика потребителят може да намери специалисти по която и да е сфера и ако конкретен учител не отговори на очакванията, веднага може да се насочи към друг. Улеснен достъп към образование в точното количество, което ученикът прецени и точно с преподавател, който ученикът предпочита, са наистина полезни атрибути и са тези качества на образованието, които (по мое мнение) ще са ключови в следващите 10 години.

100645728_2674152649574739_6966453133253804032_n.jpg

Какво е мнението Ви за работата с платформата на Nauchi.bg?

Това, което отличава Научи.бг е отношението от страна на екипа зад платформата. Личи си, че те хвърлят всички усилия в това да създадат добро преживяване и за учител, и за ученик. Редовно получавам обаждания и писма, с които екипът се стреми да разбере моята обратна връзка, а и отива една стъпка по-далеч - активно предлага различни методи, чрез които да достигна по-голям кръг хора. Такова приятелско отношение, което показва, че моите "работодатели" активно се вълнуват от моя успех е нещо, което наистина прави работата по-приятна. Научи.бг са се нагърбили с една изключително важна мисия и е прекрасно да видя, че те я възприемат възможно най-сериозно и помагат на всички нас да станем пълноценна част от нея! :)

Любима книга, филм или игра?

За книга бих отговорил "Бъдеще" на Глуховски. Тя се появи сравнително скоро в един жанр (научна фантастика/антиутопия) отдавна пренаситен и изчерпан от идеи. Въпреки това, "Бъдеще" ме посрещна с добре замислен сюжет, безбрежно въображение и най-важното, с изненадващо позитивно послание, въпреки привидно нихилистичния тон, който диктува събитията.

Винаги, когато ме питат за филм, отговарям с "Падингтън 2", макар това да кара много хора да спрат да ме приемат сериозно. В тази детска продукция може да се открият кинематографски техники, които се използват и в най-претенциозните "arthouse" филми, но в същото време представя и една наистина трогателна история, която ме е карала да се просълзявам неведнъж.

Що се отнася за игра, голям фен съм на поредицата Syberia. Това са quest игри, които предизвикват ума и те карат да разгадаеш немалко загадки, а в същото време те потапят в един невероятно нарисуван свят на автоматони, приключенци и... мамути!

Споделете любимата си хитринка (tips & tricks) по Вашия предмет

Това, което ми помогна значително при ученето на думи, бе съставянето на облаци, клъстери, групички, т.н. Какво означава това? Вместо да пиша думи в речник по традиционния начин, с няколко колони за оригинал, превод и фонетика, аз си правех групи от думи, близки по значение или обединени от някаква особеност. По този начин се активираше визуалната ми памет и след това помнех думите като тясно свързани помежду си. Това винаги ми помагаше да се сещам за синоними, за да използвам най-подходящата в ситуацията дума или просто да избягвам повторения.

Когато пък учех граматика, винаги си записвах конкретни примери редом със самото граматично правило. Постепенно мозъкът ми започна да обработва правилата на база конкретни ситуации от реалния живот, а не просто абстрактни инструкции, които някой академик някога е измислил. Съответно, когато срещах такава ситуация в някое упражнение или попадах в нея на живо, доста бързо успявах да се досетя как е правилния начин да изразя това, което трябва.